Постинг
21.01.2012 20:12 -
Нова история за Тор /скандинавска митология/
Автор: skullcrusher1
Категория: История
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2012 20:16
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.01.2012 20:16
В една дъждовна вечер в небесният град - Асград, се родило дете, дете с непредсказуема сила. Той бил син на Один и богинята на земята Йорд. На втората си година детето било кръстено Тор. След четири години пораснал повече от колкото би трябвало. Той имал дълга руса коса и две ярко-сини очи, но най-странното е, че той бил по-силен от баща си. Тогава разбрал, че е специален. На шестнадесетият му рожден ден, на вечерта Тор се разходил из улиците на Асград. Не било много далеч от домът му и от една тъмна и тясна улица изскочил един човек с дрипи и черна като нощта маска на лицето. На сутринта се чул силен писък от къщата на Тор. Почти целият град се събрал там.
- Къде е синът ми?! - се провикнала Йорд.
След половин час всички граждани се събрали на центъра. Йорд обявила пред целия град:
- Който е посмял да докосне синът ми ще усети секирата на врата си и остатъците ще бъдат хвърлени на вълците и чакалите!
/В същото време на земята/
На сутринта Тор се събудил на легло от камък и завит с кожа от мърша, а до него същият затворник.
- Кой си ти? - Попитал Тор.
- Аз съм затворен тук от десет години и се бия с вълци и най-различни войни. - Отговорил другият.
- Аз съм..... И в този момент влязъл един мускулест пазач и дръпнал Тор. След пет минути Той се озовал на арената. Пред него излязъл един вълк. Един глас извикал "старт". И вълка нападнал Тор. Току-що вълкът скочил и Тор го ударил. Той не бе предполагал, че има такава сила. На арената имало кървава бухалка. Тор я взел и пребил вълка.
- Какво правим с негодниците тук? - Се провикнал пак гласа.
- Убиваме ги! - Извикала цялата публика.
На Тор му се налагало и ударил толкова силно вълка, че чак се сплескал. След пет години Тор станал най-силният гладиатор в колизеумът на земята. Един ден както се разхождал, намерил един чук и го взел. Следващият ден бил много дъждовен, удряли светкавици бури, но въпреки това в колизеума пак се сражаваха. Дошло времето и на Тор. Както се били с един гладиатор, светкавица силно се засилила към Тор. И в последният момент Тор хванал светкавицата и я върнал към небето. Тор, изумен от това силно извикал:
- КОЙ СЪМ АЗ?
- ТОР! - Отвърнала публиката.
- КОЙ СЪМ АЗ?
- ТОР!
- КОЙ СЪМ АЗ?
- ТОР!
- Аз съм Тор! Богът на светкавиците, Гръмотевиците и бурите!
Майката на Тор видяла светкавицата която той бе отпратил и веднага слязла на земята. В този момент Тор като се взрял в публиката, видял баща си Один в дрипите на същия човек, който го беше отвлякъл. На вторият рунд срещу него излязло едно куче. Половината му тяло било от машина. Кучето го гледало много жално и скимтяло. На Тор му станало мъчно. Изведнъж кучето захапало Тор, но той не указал съпротивление. Всички го насърчавали да се бие. И той ударил кучето то литнало и машината се повредила. Кучето вече било безпомощно и пак гласът извикал:
- Какво правим с негодниците тук? - И съответно всички отвърнали:
- Убиваме ги! Тор обаче искал да го пощади и смигнал на кучето и то спряло да скимти. Тор ударил машината с чука все едно е убил кучето. То се опитало да повърне кръв. Тор вдигнал чука към небесата и всички викали в негово име. На следващия ден пазача влачел кучето до сметището на труповете. Тор го нападнал в гръб, взел кучето и избягал. На вечерта под един пропукан навес валял дъжд. Там беше Тор с кучето. Минавали хората, всеки се прибирал, но никой не погледнал към Тор. Известно време отсреща им стоял един странник. Той се приближил към тях.
- Кой си ти? - Се наперил Тор и кучето изръмжало.
- Спокойно! Аз съм онзи глас на арената сещаш ли се? Аз съм Корос. Приятно ми е! - Те отишли в къщата му. Яли и пили.
- Разкажи ми за себе си...
- Нямам време ще се прибирам.
Тор се прибрал с кучето в дома си, майка му спяла, а Тор се радвал, че се е прибрал. Те отишли в стаята си. Както Тор галел кучето изведнъж вратата се отворила. Тор отишъл да провери какво става. Майка му се събудила и извикала:
- Тор, ти се прибра. - И го прегърнала.
- Тихо, тук има някой. - Тор видял баща си пиян с нож в рака.
- Ела тука! - Казал баща му в безсъзнание.
- Мамо, бягай! - Те започнали да бягат но баща му хванал майка му и я наръгал в гушата. Тор се ядосал и изведнъж светкавица поразила баща му. На тридесетият рожден ден на Тор кучето му починало и той останал без никой и обявил:
- Що семейството ми не живее, никой няма да живее и поразил със светкавици цялата земя. И така се родил Хауса...
Българската Древна "гръцка" ми...
Приказка за изчезналия кивот и Кебра Наг...
разни - история, литература
Приказка за изчезналия кивот и Кебра Наг...
разни - история, литература
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив